За изкуствения интелект и "животът" в математическия формализъм

 

   Навярно един от най-вълнуващите въпроси на човечеството от векове насам е дали сме сами във Вселената. Този въпрос до ден днешен няма еднозначен отговор. Някои хора вярват, че извънземен разум съществува, а други, че ние сме единствените обитатели на огромната Вселена.

    С развитието на компютърната техника през последните няколко десетилетия, започна да се говори и за още един вид форма на "живот", наричан изкуствен интелект. Този вид "живот" също има, както поддръжници така и много противници. Факт е обаче, че все повече хора започват да се занимават с програмирането и създаването на "умни" роботи, които да заместят човешката дейност във все повече области. Въпреки всичко обаче, истински изкуствен интелект, който да издържи теста на Тюринг след, който можем да кажем, че има наличие на някаква форма "съзнание" няма.

    

    Нека разгледаме йерархията на всички възможни математически структури, започвайки от най-простите крайни множества от точки, които са свързани с някакви правила (теореми), после достигнем до геометриите, бройните системи, аритметиката на целите числа, аритметиката на рационалните числа, аритметиката на реалните числа, след това сложни структури, като групи и т.н. продължавайки безкрайно да се изкачваме по стълбата на сложността. Сега да се запитаме, кой то тези структури могат напълно да опишат съзнателни същества. Ако вземем аксиомите на една от тези логически системи и постепенно изведем от тях всички верни съждения, като използваме установените правила за дедукция ще видим пред себе си, една безкрайна мрежа от логически истини. Тогава ако тази мрежа от истини ни отведе до структури, които напълно описват онова, което наричаме "съзнание", тогава за нея можем да твърдим, че е "жива" в някакъв смисъл. Но къде би "живяла" тази съвкупност от безкрайно сложни структури, къде би се намирало нейното "съзнание"?

    В книгата на Роджър Пенроуз "Новият разум на царя" авторът повдига подобен въпрос разглеждайки един мисловен експеримент. Нека да си представим, че съществува книга, която да съдържа пълно описание на мозъка на Алберт Айнщайн. На всеки въпрос, който човек може да зададе на Айнщайн може да се отговори точно, както би отговорил Айнщайн. Достатъчно е само човек да прелисти книгата и да открие отговора на въпроса си. Значи ли това, че книгата е "жива" и представлява копие на Айнщайн. След като предполагаме, че книгата изцяло описва онази безкрайно сложна структура, която описва "самия" Айнщайн то би трябвало книгата да е Айнщайн.

    Ще отбележа, че твърденията, които разгледахме до тук са подкрепят, от така наречените "поддръжници на силния изкуствен интелект". Дали обаче той може да бъде създаден, и какви биха били последиците от това нещо ще отговори само бъдещето.